издателство ОМОФОР
 
енорийски център
 
дневен център
 
медицински център
 
православен център

 

 
 

История

От самото си създаване фондация Покров Богородичен концентрира своите усилия в работата с хора в неравностойно социално положение. Във всичките си пет програмни направления (Енорийски живот, Дякония (социална дейност), Издателска дейност, Развитие и Обучение) социалните измерения на прехода и последствията му за лицата в неравностойно положение са сред приоритетите, които формират дейността й. Още първите проекти на фондацията – “Споделено пространство: доброволческа инициатива за деца без семейства” (1997), Социална кухня “Покров Богородичен” (1997-98), Енорийски център за социални програми (1998), Медицински център “Покров Богородичен” (1998) и др. – задават параметрите на дългосрочния ангажимент на фондацията в областта на социалните дейности и услуги.

  Кои сме ние

Медицинският център Покров Богородичен е открит през 1998 г. като отговор на острата криза на предлаганите от държавата социални услуги и услугите в областта на здравеопазването, особено след икономическия срив от 1997 г. Рязкото намаляване на бюджетните разходи и допълнителното маргинализиране на определени категории пациенти доведе до разработването на проект за специализирани грижи за психично болни като алтернатива на стеснените до минимум ангажименти на държавата спрямо тази група. Проектът включваше специализирана психиатрична помощ, осигуряване на определени медикаменти, достъп до стоматологични услуги (от които психично болните често са лишени поради нежеланието на някои стоматолози да провеждат лечение с тях), както и юридически консултации с пациентите и техните близки, свързани с наследствени и други проблеми, произтичащи от режима на ограниченото запрещение и поставянето под попечителство, трудово законодателство и др.

След едногодишна работа, екипът на Медицинския център предложи преструктуриране на приоритетите, по които да работи, тъй като ситуацията с психично болните пациенти вече не беше така изострена. От 1999 година целевата група, към която Центъра насочва усилията си за помощ стават възрастните хора и хората с физически и множествени увреждания в трудоспособна и пенсионна възраст. С времето, екипът на Центъра се научи как да работи с подобни клиенти; да ги разбира и насърчава в борбата им с живота. В края на 2002 г. програмата на Медицинския център обхваща вече над 100 пациента/клиента, за които полагат грижи около 50 доброволци. Единствената материална подкрепа, която получават доброволците, е осигуряването на карта за градския транспорт, а видовете ангажименти, които те поемат варират от почти целодневна заетост с рехабилитационни и други процедури, до посещение два или три пъти седмично за помощ при пазаруването, разходка или просто събеседване, от което пациентите изпитват винаги недостиг.

 

Основни дейности
  • грижи по домовете
  • безплатно стоматологично обслужване
  • разпределяне на хуманитарни помощи – медикаменти, помощни средства и съоръжения за хора с увреждания
  • грижи по домовете

Ако Вашето решение е да останете вкъщи, да не отивате в старчески дом, ние ще бъдем до Вас.

 

 

За кого се грижим?

Медицинският център полага безплатни амбулантни грижи за над 100 клиента, живущи на територията на гр. София. Нашите клиенти са:

  • самотни възрастни хора
  • хора с увреждания

 

 
Кой извършва услугите?
  • екип от професионални домашни асистенти
  • медицински сестри, рехабилитатори и социални работници с високи професионални качества, които полагат ежедневни грижи в домовете на нуждаещите се
  • екип от доброволци
 

 

Професионалните домашни асистенти са преминали специално обучение за грижи в домашни условия и познават специфичните особености на работата с възрастни хора и хора с увреждания. Знаят как да реагират в критични ситуации и са в непрекасната връзка с лекаря на Медицинския център “Покров Богородичен”.

Медицинският център работи с над 50 доброволни сътрудника, които поемат сериозен ангажимент за домашното обгрижване на клиентите. Те са хора на различна възраст, с различни професии, интереси и опит. Обединява ги желанието да помагат и да бъдат полезни на нуждаещите се. Доброволците основно се грижат за поддържането на дома и добрата компания на нашите клиенти. Пример за безценният принос на доброволците са многото добри приятелства между клиент и доброволец, създали се в хода на работата през последните 3 години.

 

Какво предлагаме?

  • редовни домашни посещения от лекар
  • специализирано медицинско обслужване от мед. сестри
  • рехабилитация в домашни условия грижа за дома
  • духовна подкрепа от свещеници
  • съвети и консултации по телефона

 

Можете да разчитате на:

  • професионални грижи
  • приятелско отношение
  • уважение

 

С нас сте в добри ръце!

Допълнителна информация за условията за безплатни грижи по домовете можете да получите на адрес pokrov_center@pokrov-foundation.org или тел.: 943 19 32.

 

 

Стоматологично и медицинско обслужване в медицинския център

Работата на медицинските специалисти е насочена предимно към оказване на помощ на социално слаби пациенти. Обслужването по специалност вътрешни болести и стоматология става чрез предварително записване по телефона.

 

 

Клиентите по програма “Домашни грижи” и други лица със сериозни финансови и здравословни проблеми се обслужват безплатно от лекаря и стоматолога. Стоматологичният кабинет обслужва безплатно и децата от Софийска Духовна семинария.

Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” е основана през 1903 г. В нея се обучават общо 260 ученика. По-голямата част от семинаристите са от бедни семейства. В семинарията се обучават и младежи от домовете за сираци. Липсата на зъболекарски кабинет в семинарията е сериозен проблем, тъй като децата живеят на пълен пансион и нямат възможност да търсят стоматологична помощ по местоживеене.

 

 

За допълнителна информация за условията за безплатно обслужване в Медицински център “Покров Богородичен”, моля пишете на pokrov_center@pokrov-foundation.org или се обадете на тел.: 943 19 32.

 

  Пътища за развитие

Работата по новия проект, ангажирането на медицински сестри – ПДА, твърде бързо ни отведе до крайната цел, която си бяхме поставили – за твърде кратко време се научихме да полагаме професионални домашни грижи за самотни хора в особено тежко здравословно положение. Тези бързи темпове на развитие на новата програма, промяната в целевата група – от възрастни самотни хора към самотни лежащо-болни пациенти – ни завари в известна степен неподготвени за срещата със смърта. През 2002 г. имахме няколко срещи със смъртта, което ни показа колко още път имаме да извървим, за да се научим ние като екип да се преборваме със стреса и след това да съумяваме да окажем истинска духона подкрепа на пациентите си. В този смисъл изминалата година ни показа и в каква друга насока от социално-медицинските услуги и грижи трябва да се научим да работим – несъмнено една от целите, които Медицински център “Покров Богородичен” си поставя за идната 2003 година е да започнем да помагаме професионално на онези, за които никой друг не иска да поеме отговорност – умиращите.

 

 
Станете доброволец към Медицински център “Покров Богородичен”

И ще имате възможност:

  • да срещнете нови хора и да станете част от високомотивиран екип
  • да помогнете на хора, изпаднали в беда, но и да научите много от тях
  • да подарите времето и труда си, на хора, които го заслужават
  • да почувствате радостта от малките неща

Малкото усилие от Ваша страна е безценна помощ за друго човешко същество.

 

 

За да станете доброволец, трябва да имате:

  • желание и ясна лична мотивация
  • 5 часа свободно време на седмица

 

От наша страна можете да разчитате на:

  • постоянна подкрепа
  • приятелско отношение
  • месечна карта за градския транспорт в София
  • обучителни семинари

 

 

 

За кого се грижим

Понякога е много трудно да си спомним, че човекът, когото виждаме на инвалидна количка или жената, която е превита на две от възрастта и се движи едва-едва по улицата, някога са били истински пълноценни активни хора. Ще ви разкажем за някои наши познайници, които сега наричаме ‘пациенти’ или ‘клиенти’, но някога не са били такива, или пък цял живот са били наричани само по този начин, без никой да е разбирал, че те всъщност преди всичко са личности. За тези хора, струва ми се, трябва да се мисли не според това какви ни изглеждат днес, а какво са преживяли, какви са били преди, как са се борили с живота и според това да им отдадем уважението, което заслужават, а не да ги даряваме само със съжалението, което изпитваме, когато днес се запознаем с тях.

 

 
Тази възрастна дама – баба Мария Атанасова, има наистина невероятна житейска история. Тя е бесарабска българка, родена някъде в бившата Велика Съветска Република - тя самата не знае къде. Имала е 7 братя и сестри, а родителите й са били толкова бедни, че непрекъснато са се местили от място на място, за да изхранват децата си. Други спомени от детството си тя няма, защото когато е била на 8 години се е явило богато гръцко семейство, което решило да я осинови и родителите й, поради своята бедност, се съгласили. Това семейство се заселва в България през 1920 година. Историята, обаче, не свършва до тук.
 

 

При заселването си в България, семейството започва да я третира не като дъщеря, а като прислужница - става ясно защо са я осиновили. Така протича живота на Маша до пълнолетието й, когато се отделя от ‘мащехата’ си, си казва че никога няма да създаде семейство, защото “достатъчно се е нагледала на топли семейни отношения”. Ние се запознаваме с нея когато вече е на 90 години, живее в полу-срутена къщичка, купена от нейни спестявания някога през 40-те. Тя е с необратимо счупване на крака и лекарите предричат, че ще прекара остатъка от живота си на легло. Въпреки нещастието си, а може би и точно поради него, тя е много контактна и сладкодумна - разказва ми, че поради робското си детство не е учила, и затова цял живот е работила като шивачка – творяла е тоалети за богатите дами. Пенсията й сега е 60 лв. При нея освен лекаря на Медицинския център, ходят и 2 доброволки - студентки, които почистват мизерната къща и й помагат при храненето. От един достоен човешки живот е останала само свитата под одеалата фигура на баба Маша, чакаща да дойде някой, за да й даде коричка хляб.

 

 

Руми е наша любимка. Тя е абсолютно неподвижна – може само да говори. Нейната история е толкова тъжна, че човек трудно може да остане безразличен. Руми се жени млада – още докато е студентка. Когато завършва химия, тя вече има една дъщеря.

При второто си раждане, лекарите объркват упойката, а тя се сдобива отново с дъщеря и с инвалидна количка. От тогава заболяването й вече 20 години прогресира. Руми разказва, че преди години, макар да е на количка, успявала да изпълни домашните си и майчински задължения, но болестта й постепенно се влошавала, незнайно дори за лекарите защо (поставена й е диагноза MS, макар лекарите да не са сигурни, че е това) и сега тя е абсолютно неподвижна.

 

 

Руми всеки ден е посещавана от ПДА, 2 пъти седмично наш рехабилитатор извършва различни процедури за раздвижване, независимо, че тя никога отново няма да проходи, а през събота и неделя при нея ходи доброволката Валя, която е самотна майка с малко дете. (на снимката са Валя и Руми)

Семейство Мутафови са типичен пример за иронията на живота. Той самият е бил лекар, при това с три специалности, шеф на отделение, а тя – главен счетоводител. Сега тя е с 2 инсулта, а той – много трудно подвижен.

 

 

 

 

 

Семейството е посещавано също от ПДА, защото ангажиментите са твърде големи за обикновен доброволец – изисква се помощ в тоалета и на двамата, помощ за хранене, къпане, почистване на дома... Иронията е пълна – лекар с огромни знания, работил всеотдайно през целия си живот, съзнаващ болестта и немощта си – своята и на съпругата си, проси помощ от напълно непознати, защото синът му няма време. Нашият рехабилитатор прави всичко възможно, за да вдигне г-жа Мутафова на крака, но както екипът ни често казва – “Това е Божа работа”!

 

 

Иван Георгиев е с диагноза ДЦП още от раждането си. Той не е напълно неподвижен, но движенията му са много ограничени – без чужда помощ не може нито да излезе навън, нито да се придвижи безопасно от стаята си до кухнята. Въпреки заболяването си, той успява да завърши право в най-престижния университет в България – Софийския. Родителите му са го придружавали на лекции, водили са записки вместо него, учили са заедно с него. Сега той е на 37 години, родителите му са починали и той живее сам. Той беше посещаван от 2-ма доброволеца и почти нямаше ден от седмицата, в който Фондацията да го остави сам с неволята му.

 

 

2002 г. донесе огромни промени в живота му – Иван срещна жена, която реши да посвети живота си на него.Тя има 4 деца от предния си нещастен брак. Екипът на Центъра стана свидетел как 2 измъчени души се срещат, опознават и харесват; как започват да се разбират без думи, как заедно решават да започнат нещо съвсем различно – да изградят семейство. През декември 2002 г. Иван и Деспина се ожениха – о. Николай от нашата Църква “Покров Богородичен” ги венча в дома им. Сега малкият двустаен апартамент на Иван е обитаван от 6-членно семейство, с малки и големи деца (най-малкото е на 8 години, а най-голямото – на 22 г.) и всички те са щастливи, въпреки бедността, защото са заедно.

 

 

 

Нашите успехи

  • Екипът изгради и разви успешно работещ модел на социалната услуга “грижи по домовете” (home care services), предназначен за физически, социално и икономически маргинализирани групи от населението, предлагана както от доброволни сътрудници, така и от професионални медицински кадри.
  • В начален етап поставихме основите на развитие на модел за децентрализирани и раздържавени социални грижи, в съответствие с европейските практики.
  • В голяма степен преодоляхме съществуващите стереотипи в областта на социалните услуги за маргинализирани групи от населението, свеждащи социалната услуга до недължима милостиня от страна на държавата. Участието на самите пациенти в “дизайна” на програмата и свързаните с нея услуги, техният непрекъснат принос като коректив и партньор на екипа, е принцип, който вече е доказъл своята ефективност в досегашната работа на Медицинския център.
  • Преодоля се усещането за изолация, изначална непълноценност и обреченост и свързаните с него психологични комплекси у целевата група, чрез активното им участие и “своенето” на програмата чрез отношения на споделена собственост на идеите и тяхната реализация; чрез почти непрекъснатото присъствие на ПДА в дома на пациентите се постигнаха приятелски отношения, помагащи за преодоляването на маргинализацията на клиентите ни.
  • Развита беше и цялостна систематична методика за обучение на доброволци и ПДА за грижи по домовете, като се използваха съществуващите наръчници, издадени в страните от Европейския съюз и успоредно с това се отчете конкретиката на опита по програмата. Систематизираха се юридическите, медицинските, психологическите и практическите аспекти на грижите по домовете в цялостно know-how.

 

 

 

 

 

  • Въведена беше алтернативна форма на трудова заетост за квалифициран медицински персонал, съкратен от работа в резултат от реформата в здравеопазването.
  • Клиентите получиха безплатно професионално медицинско обслужване от лекар вътрешни болести и от стоматолог – лукс, немислим до сега за тях поради бедността и заболяванията, пречка за нормалния достъп до тези услуги.
  • Повиши се професионалното ниво на програмата чрез провеждане на 2 вида обучения – за доброволците и за ПДА.

 

 
  • Не беше прекъсната и положителната практика на Медицинския център, касаеща безплатното стоматологично лечение на семинаристите от Софийската Духовна Семинария. Голяма част от младежите, учещи там са от много бедни семейства или от домове за сираци, а липсата на стоматологичен кабинет в Семинарията е сериозен проблем, тъй като децата живеят на пълен пансион и не могат да си позволят да плащат за пълно стоматологично лечение.
 

 

 

За контакти:

Медицински център Покров Богородичен
Ул. Буная 28, София
Тел./факс: (02) 943 1932
Ел. Поща: medical@pokrov-foundation.org

 

 

 

2004 webmaster
 
главна страница