издателство ОМОФОР
 
енорийски център
 
дневен център
 
медицински център
 
православен център

 

   
 

Фондация Покров Богородичен е основана през 1994 от група миряни в Православната Църква и има за цел популяризирането на благотворителността, основана на православните ценности, както и засилването на публичното присъствие на Българската Православна Църква. Чрез своята издателска, благотворителна и образователна дейност фондацията привлича доброволци с най-разнообразен социален и професионален статус.

 

Кои сме ние?

Фондация Покров Богородичен е младежка православна организация, която работи с подкрепата на Българската Православна Църква.

 
 

Фондацията работи за формирането на православно самосъзнание и за популяризирането на идеята за църковна общност сред вярващите в България.

Фондацията работи и за възстановяване на общественото доверие в Българската Православна Църква, подкрепя нейната мисия, особено в областта на социалната дякония и образованието.

Съществена част от нашата мисия е превръщането на идеята за любов към ближния в социална норма на поведение.

 

Как започна всичко?

 

 

Историята на много организации прилича на разказ за живота на човек - заченат с любов, роден, израснал и навлязъл в зрелостта.

 
  Покров беше създадена от шест души, които се срещнаха в Църквата в началото на деветдесетте години на вече миналия век. Те бяха с различен професионален статус. Димитър Спасов (Митко) тъкмо беше завършил философия. Мария Кънева (Мери) преподаваше английски език в частно училище. Илиана Александрова работеше като консултант в юридическа кантора. Пламен Сивов беше програмен директор в голяма международна организация. И тъй нататък... Всички те бяха израснали в типичното социалистическо семейство от седемдесетте и осемдесетте. Религията беше terra incognita, Църквата - странно място, без определено отношение към живота на повечето хора. Бог беше предмет за размисъл за ограничен брой възрастни жени, които по това време бяха единствените посетители на храма.
 
 

Всички тези хора бяха изминали различен път до Църквата. Някои се бяха запознали първо с православни енории извън България (Мила и Пламен), за други пътят минаваше през руската религиозна мисъл (Митко), трети бяха прекарали известно време в протестантски младежки групи, преди да направят решаващия избор в полза на Православната Църква. Накрая всички се събраха в енорията на храм Покров Богородичен в София.

 
  През 1992-1993 г. всички започнаха да се опитват да осмислят положението на Българската Православна Църква. Енорийският живот, образованието, активността на младите, общата духовна нагласа бяха възприети като критични и започнаха да се търсят пътища за промяна. Тъй като подобни теми вече се обсъждаха вътре в Църквата, това, което групата можеше да предостави, беше различният поглед върху проблема за отговорността. Повечето от дискусиите по това време бяха ориентирани главно към решаването на въпроса за ръководството на Църквата и нуждата от промени отгоре надолу. Групата около храма Покров Богородичен тогава смяташе (а и все още вярва), че промените трябва да започват винаги отдолу нагоре, от отделния човек и неговото малко общество. Затова, още от самото си начало тази група започна да гледа на себе си като на легитимен агент на промяна вътре в Църквата.
 
 

Първото нещо, което групата направи, беше издаването на малък бюлетин (Покров), който се разпространяваше безплатно сред енориашите Предназначението на тези четири страници формат А4 беше да повишават самосъзнанието на членовете на Църквата, да стимулират самонаблюдението и въобще да играят ролята на "будилник". По това време хората, които идваха на литургия всяка неделя, не знаеха как да общуват помежду си; вярата беше до голяма степен единствено личен въпрос - нещо, което групата около храм Покров Богородичен схващаше като несъвместимо с Православното учение за общността като мистическото Тяло Христово.

 

Идеята за създаване на организация се роди в края на 1993 г. По това време групата повече или по-малко се беше установила в енорията и беше спечелила доверието на енорийските свещеници и църковната общност, не само благодарение на бюлетина Покров, който беше стигнал вече и до други енории, а чрез серия благотворителни кампании, в които се събираха дрехи и обувки за деца-сираци. Чертите на бъдещата организация можеха да се усетят дори още в този ранен етап от развитието й: издателска дейност, насочена предимно към по-младата аудитория, социална дякония за бедните, особено за децата, общонационален апел за осмисляне и действие към цялата църковна общност в България.

  Формалният рожден ден на фондацията беше пети януари 1994 г., когато Уставът на фондацията беше приет на първото заседание на групата, която тогава се трансформира в Управителен съвет. През април 1994 г. се прие документа Принципи и цели, който определи политиката на фондацията за години напред.
 
 

Учредяването на фондацията съвпадна с период на твърде агресивна политика от страна на българското правителство по отношение на религиозните организации. Подобна реакция беше провокирана от общественото отношение към определени сектантски движения, но тя засегна всички религиозни организации, включително и православните. Трябваше да се кандидатства за специално рарешение пред Дирекцията по вероизповеданията на Министерски съвет. Фондация Покров получи това разрешение повече от година след учредяването си и можеше да се регистрира в съда едва през януари 1995 г. Организацията получи регистрация в гр. Сливен с благословията на Сливенския Митрополит Йоаникий.

 
  През 1996 г. започнаха първите опити за по-организирани действия. Започна се кампания по набиране на средства за първите проекти на фондацията. Издателската дейност първоначално се финансираше от швейцарски анонимен дарител, който помогна за издаването на първия брой сп. "Мирна", посветен на християнското семейство. Фондация за развитие на гражданското общество осигури средства за първия офис на организацията. По това време беше нает и първият член на работния екип, Миряна Маламин, която отговаряше за благотворителните кампании и издателската дейност.
 
 

Първият социален проект на фондацията беше организирането на зимен лагер за деца-сираци със съдействието на фондация Дом и асоциация Философия за деца в Банкя.

През февруари 1997 г. беше нает първият офис на фондацията. Основната задача на екипа беше да развие социалните проекти на организацията, да организира издаването на сп. "Мирна" и да контролира изпълнението на проектите по първия апел на ACT.

 
 

Проектът Споделено пространство започна в гр. Угърчин с участието на деца-сираци от местния дом. В няколко софийски църкви се организира кампания по набиране на средства в подкрепа на детския дом, кръстени бяха много деца. През април се организира детски лагер с участието на доброволци. Продължи издаването на сп. "Мирна" и бюлетина "Покров", които печелеха все по-голяма аудитория.

През тази година се роди и идеята за създаване на Енорийски център. Младите хора от енорията на храм "Покров Богородичен" се събираха след всяка литургия и след като тяхната група нарасна, се почувства необходимост от място за срещи, което да приютява и различни социални и образователни дейности, както и библиотека. Приземният етаж на храма беше подходящо място.

  По това време в него се разполагаше печатница, която повече от година вече отказваше да плати наема на енорията.
 
 

В края на март 1997 г. със съдействието на Българския червен кръст фондацията отвори кухня за бедни. Тя стартира със средства на частна компания в помещения на булевард Витоша, където остана до края на юли. През септември беше преместена премести в кв. Стрелбище под името Кухня за социално слаби деца Покров/Триадица.

Кухнята осигуряваше топла храна за около 120 деца и техните семейства. Нарастването на желаещите да се запишат в нея наложи екипът и доброволците към фондацията да анализират социалното положение на целевата група и да бъдат по-ефективни при подбора на кандидатите. Бяха изготвени бази данни за самотни майки и други хора в неравностойно социално положение, които помогнаха за изчистването на неяснотите по социалното положение на семействата и критериите на подбор.

 
  Тази информация по-късно беше използвана за инициирането на проект Клуб Деца и Родители, който се помещаваше в Енорийския Център на фондацията. Кухнята за бедни организира също и празненства за децата; заедно с храната бяха раздадени много дрехи и подаръци.
 
 

През юли 1997 г. Издателска къща ОМОФОР получи регистрация като отделно юридическо лице, собственост изцяло на фондация Покров. Целта й: да организира издателските дейности, залегнали в Устава и Мисията на организацията. Първата книга, издадена от ОМОФОР беше "От вода и дух" на о. Александър Шмеман - литургично изследване на тайнството Кръщение.

През септември същата година фондацията се премести в нов офис на ул. "Св. Иван Рилски", където остана до началото на 2001 г.

 

За Коледа фондацията организира първата кампания за коледни картички, рисувани от сираците в Угърчин. За две последователни учебни години (1997-1999) около 200 ромски деца от основното училище в Брестница получаваха храна по проекти на ACT.

 

1998

 

 

През 1998 г. основната дейност на фондацията беше свързана с реконструкцията на подземните помещения на храм "Покров Богородичен", които бяха предвидени за Енорийски център. Това стана възможно благодарение на дарения от Diakonisches Werk (Германия) и частни лица. Една трета от цялата площ беше завършена и официално открита на 1 октомври, храмовия празник на "Покров Богородичен". Центърът стартира с няколко проекта: Следобеден Чай за самотни майки с консултации, провеждани от психолози и богослови; клуб Деца и Родители, който работеше с хора от целевата група на бившата кухня за социално слаби. Центърът организира изложби и концерти.

 
 

Медицинският Център беше друго важно начинание, което стартира като проект, подкрепен от Европейското бюро на холандските протестантски църкви. Центърът обслужваше основно инвалиди като им осигуряваше безплатно психиатрична и стоматологична помощ, както и безплатни прегледи при общопрактикуващ лекар. Първоначално името на центъра беше ДАРА, но през 1999 г. то беше променено на Медицински Център Покров Богородичен.

Проектът за хуманитарна подкрепа за дома за сираци в Угърчин продължи до юни 1998 г. Той включваше също и приемане на Св. Тайнство Кръщение от децата, осигуряване на храна, Великденска кампания за набиране на средства.

 
 

През юли и август в дома се организираха два доброволчески лагера с около 20 доброволци. Проектът Споделено Пространство започна през ноември с пакет образователни модули, специално разработени за сираците и съобразени с техните нужди.

Тази година беше и начало за образователните дейности на фондацията. Силната нужда от обучени за социална дякония хора беше осъзната още преди това, но през 1998 г., когато фондацията направи първите си стъпки в тази област, двама от членовете на екипа бяха обучени в Холандия. Тогава се създадоха първите контакти с представители на фондация Управление за развитие. Програмата Обучение започна с организирането на семинар за църковно-ориентирана социална работа, която включваше и въведение към изготвянето и управлението на проект. Бяха обучени петнадесет представители на християнските общности в България.

 

1999

 

 

През 1999 г. фондацията разшири доброволческите дейности, разви своя собствена методология за работа със сираци и представители на други групи с неравностойно социално положение, продължи да развива капацитета на своя екип и да разширява мрежата от партньори по проекти в страната.

 
  През лятото в северна България беше организиран доброволчески младежки лагер за ромски деца от четири села (Орешене, Брестница, Златна Панега, Добревци) с участието на 30 доброволци и 280 деца.
 
 

Работата със сираци беше представена на обществеността в изложбата Черно Слънце в Софийската градска художествена галерия - събитие, което беше отразено от националните медии.

Реконструкцията на Енорийския Център беше завършена и той беше открит на първи октомври с някои нови помещения, включително и голяма зала.

  Центърът започна да организира работни срещи с активни свещеници и миряни. Те получиха първоначално обучение за управление на проектния цикъл.
 
 

През февруари със съдействието на община Брестница стартира първият проект за развитие - Шивашкият курс в с. Брестница, в който шестдесет ромски жени бяха обучени в рамките на шест курса за работа с шевни машини. Този проект накара фондацията сериозно да обмисли участието си и в други дейности за развитие.

Беше инициирана програмата Обучение с цел да се осигурят специализирани консултации за български неправителствени организации в различни области, със специален акцент върху църковно-ориентираните нестопански организации.

  През октомври беше организиран международен курс по Институционално развитие и организационно укрепване ID/OS (Institutional Development and Organizational Strengthening) съвместно с фондация Управление за развитие (Management for Development Foundaiton - Холандия). Двама от членовете на екипа на фондацията бяха специално обучени в Холандия и получиха сертификат за обучители от MDF.
 
 

Медицинският Център засили работата си с доброволци и осигури грижа по домовете на инвалиди и възрастни хора и на представители на други групи хора с неравностойно социално положение.

Отделно от своите програми и проекти в периода 1996-2000 фондацията организира кампании за набиране на средства, подкрепи и осъществи контрол върху реализацията на множество проекти на църковни общности, организации и социални институции в рамките на Фонд малки социални проекти (по-късно преименуван във Фонд Дякония) и проектите на ACT за социално подпомагане.

 

2000

 

 

Година за инвестиции и изграждане на капацитета на организацията. Фондацията се премести в нов офис и закупи къща за построяването на Дневен център за деца с обучителни затруднения, по проект подкрепен от Бюрото за хуманитарна помощ на Diakonisches Werk, Германия. Започна програма за поклонически туризъм, както и два нови проекта по програма Развитие: проект за пчелин (в село Българево, северна България) и сушилня за гъби в ромския квартал в гр. Котел.

Двугодишен проект по програма Обучение получи подкрепата на немската организация Evangelische Zentralle fur Entwicklungshilfe, който включва обучителни семинари, конференции и срещи, които ще помогнат на църковни организации и други неправителствени организации в България да организират по-ефективно своите социални дейности.

 
 

 

 

2004 webmaster
 
главна страница